Слънчогледи, нестинари в транс върху жаравата на жегата.
Слънчогледи, свели сбръчкани,
въглищни образи на стари икони
в опустошен от нашествениците олтар.
Ще пребъдете слънчогледи
и нине и присно и во веки веков.
И всеки си носи жигосан
върху челото кървящо клеймо
на мъченик за вярата.
Де да бяхте бодливи кактуси,
как-как - щяхте да оцелеете всякак
в непробиваемите таралежови кожи.
И щяхте да изсмуквате яко
до капка-капчена сетните сокове
от родната издъхваща пръст.
* * *
Слънчогледи слънчасали.
По жетвено пладне - жертвен обряд
на самоизгаряне от любов.
Дали си посипвате темето с пепел,
или в прощален поклон целувате
горещата сгур на угарите
подир стъпките на своя кумир?
Чернооко ли бръкнахте в слънчевия кошер,
та роякът лъчи се разжужа и жили?
А нейде там в пустоша
единак слънчоглед,
сред стърнище забравен,
към залеза зяпнал,
заплеснат дотам,
че сам замязал на слънце
от детска рисунка,
иззобан от свраките,
сипаничав, ухилен цял
с усмивка - гримаса на плач.
Защо ли те пощади сушата?
Слънчогледи, златни компаси в полята.
Многая лета...
------------------------
стихотворението "Слънчогледи" -1985
Блага Димитрова- Лято, Добруджа, България
Блага Николова Димитрова (1922-2003) е българска писателка и литературен критик.
