Из Санитарен отчет за 1910 г. в Бургаски окръг:
„...Други малки реки в бургаската околия са: реките
карабунарска, факийска, русокастренска и изворска,
които всички се вливат в мандренското езеро. Реките
текат по ниски места водата им тече бавно и при
топене на снеговете или много дъждове излизат от
бреговете си и покриват големи пространства с вода,
която, като се дръпне реката, остава в по ниските места и образува блата и мочури. Такъв характер носят и другите реки, които текат в полската част на бургаската, айтоската и анхиалската околии, а именно айтоската и тасътепенската река, които се вливат във ваякьойското блато...
Освен тези реки, има други по малки, които лятно
време пресъхват, но в дълбоките места водата остава и
образуват блата, мътила на комари.
.... От споменатите блата мандренското се намира на 4
километра далеч от югоизток от Бургас и се съединява
с морето. Повърхнината му има 16 кв. к. 3 ½ хектом.
Само югоизточните брегове на това блато са високи,
останалата част е ниска и мочурлива, в която расте тръстика. Близо до южния бряг на блатото се
намират селата Скеф и Ахлатлий. В местността дето русокастренската река се влива в карабунарската, недалеч от мандренското блато, се образува едно плитко блато, обрасло с тръстика, дълго повече от 3 к. Широко около 1 к. До това блато се намират селата Сазлъкьой и Якезлий. На североизток от Сазлъкьой се намира с. Суватите всред което се намира едно блато от около 1 декар повърхнина, което лятно време пресъхва. До самото блато се намират мочурливи
места.
Ваякьойското блато се намира на
запад от Бургас, до самия град, с 2 кв. кил.
и 70 хектометра повърхнина, дълго 11 -12
к. и широко 3-4 к. със средна дълбочина
около 1 м. Южните брегове на това блато
са високи, обрасли с тръстика и около
тези брегове на големи протежения се
образуват мочурливи места. До това
блато, освен Бургас, се намират селата
Ваякьой, Мугрис и Кара-тепе. Това блато
съобщава чрез едно малко устие с
морето. Не далеч от западния край на
това блато, дето се вливат споменатите
по-горе реки се образуват един голям
мочур до местността Джанкардаш,
някогашно село. Мочура е голям около
200 декара, който лятно време пресъхва.
Той е обрасъл с тръстика. На ½ к. на север
от Бургас и не далеч от морето се намира
Атанаскьойското блато с повърхнина 16
кв. к. и 59 хект. м, дълго 9 к. широко около
1-2 к. и средния дълбочина 60 см. Една
част от това блато е обърната в солници.
Бреговете на това блатото са слабо
обрасли със саз. На задапния бряг на
блатото се намира с. Атанаскьой.
На всичките тези 3 големи блата,
находящи се около Бургас, водата е солена.“
113 години по-късно, днес през 2023 година, същите водни ареали и местности в региона на Бургас са обявени за природно наследство със значим екологичен и социален статут и необходимост от грижа за тяхното съхранение в автентичен вид.
Бургаските езера са жизнена среда на представителите на местната флора и фауна. А за хората, посетили тези природни местообитания, са източник на приятни спомени от красивите крайбрежни пейзажи и творческо вдъхновение, както и възможност за икономически доход на местната общност.
