"Обичам всяка искрица живот.
Тя радва ме, където да блещука:
в звездицата сред облачния свод,
в цветчето крехко в скалната пролука,
във пухкавия мъх върху скалите,
във кълна житен – Божа благодат,
във мащерката, пълна с аромат,
в приспивното жужене на пчелите,
в кандилцето на малката светулка
и на щуреца в тихата цигулка.
Във всяка искрица живот сияй
Светликът Божий, Който не угасва
и затова ме радва тя без край; –
и винаги пред мен когато блясва
от искрица тя мигом засиява
в небесен фар по пътя ми за там,
където свойта светлинка ще дам
на Оня, Който светлината дава
и от Когото съм я взел, когато
съм видел пръв път слънчевото злато."
Цитат от стихотворението "За Живота" на Змей Горянин/Светозар Акендиев Димитров (1905-1958), български писател.
