„... Той обърна очите си към двора и погледът му срещна усмихнатите багри на цветята в градината, застоя се над тръвните, захлупени като калпаци, и над пчелите, които бръмчаха около тях и около цъфналите салкъми. Приятна миризма и сладост на мед пълнеха въздуха и от хилядите крилца, които трептяха в лучите на слънцето, идеха звуци като от вълшебен някой саз. „Велико и премъдро е всяко творение божие“ - помисли си Токмакчията и неволно ръката му, в молитвения жест на правоверните, премина върху лицето и върху бялата му брада.“
Цитат от разказът „Съд“ на Йордан Стефанов Йовков (1880-1937), български писател от междувоенния период.
